Златни накити са откраднати от жилище в Бобов дол. На този етап извършителите на деянието на са установени. Местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група, работата по откриването на извършителите продължава РПУ Бобовдол. От полицията не обявиха на каква стойност са откраднатите златни бижута.

 

В мач без никаква интрига и напрежение, шампионът Лудогорец победи Марек с 4:0 на стадион „Бончук“. Дани Абало на два пъти, Марселиньо и Роман Безяк реализираха головете в първия двубой от 14-ия кръг на А група. Двубоят в Дупница показа два отбора в коренно различно състояние и изходът бе предизвестен. През целия двубой тимът от Разград контролираше всичко случващо се на терена и в спокойно темпо стигна до четири гола, които можеха да бъдат и много повече, ако офанзивните играчи на тима бяха по-съсредоточени в завършващата фаза. От първата секунда на мача на „Бончук“ Лудогорец пое контрола на топката и още във 2-ата минута можеше да вкара чрез Върджил Мисиджан, който обаче се засуети в наказателното поле.Шампионите все пак не чакаха дълго за своя гол и той дойде в 5-ата минута. Йордан Минев изведе отлично Брайън Ангуло отдясно на наказателното поле, колумбиецът от своя страна намери с успореден на голлинията пас Даниел Абало, а за испанеца остана само да засече топката в мрежата.В следващите минути Лудогорец се задоволи с притежание на топката и спокойни опити за достигане до втори гол. Логичното се случи в 27-ата минута, в която центриране отдясно на Абало намери Марселиньо на близката греда и бразилецът засече с глава за 2:0. До края на полувремето Моци и Абало пропуснаха да вкарат трети гол, а Марек можеше да стигне до попадение в една от редките си атаки, при която Владислав Стоянов трябваше да отрази удар на Златко Бонев. През втората част мачът изцяло се доиграваше, а картинката на терена не се променяше. – безкрайни атаки за Лудогорец, завършващи доста често с удари към вратата на Михайлов, който спаси Марек от по-разгромна загуба. Голямото желание на Роман Безяк да реализира гол се изпълни в 65-ата минута, когато словенецът получи добър пас и от малък ъгъл вкара с техничен удар за 3:0. Последваха 100-процентови шансове за Вандерсон и Марселиньо, които обаче от перфектни позиции не успяха да уцелят вратата. До края на мача падна още един гол като той бе втори в двубоя за Абало. Главна вина за попадението в 84-ата минута обаче имаше слабата игра в отбраната на Марек. Дупничани не се ориентираха при един лек пас на Вандерсон и топката стигна до Абало, който с технично копване покрай Михайлов оформи крайното 4:0./Гонг

На 18 юли се навършват 178 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил Иванов Кунчев му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише писателят Иван Вазов за него: “Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!”. И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия. Там той се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия”. Турците го търсят непрекъснато, но той постоянно успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – “Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее”. Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен “там близо край град София” на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта. Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. “Нашата работа зависи от нашите собствени усилия”, “Народната работа стои над всичко”, “Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва”, “Времето е в нас и ние сме във времето”, “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски. Източник vesti.bg